img

Проф. Желязков попиля Соломон Паси: Предлагам да издигнем паметник на Трабанчето му

/
/
/
1622 Views

Проф. Цветан Желязков – д-р на педагогическите науки. Авторът е роден е на 24.12.1930 г.. Дългогодишен преподавател в НСА “В. Левски”. Бивш член на CIEPS (Съвет заа физическо възпитание и спорт) към ЮНЕСКО. Личност на 2004 г. на American Biographical Institute, “Заслужил професор” на факултета по Кинезиология към Загребския университет.

На 4 март т. г. във в. „24 часа“ се появи статия на г-н Соломон Паси. В нея, както и в редица следващи публикации, той прави анализи и оценки на събития, които поставят на сериозни изпитание нашето въображение. Те са резултат от твърде емоционални и фриволни интерпретации на исторически събития, които коренно се различават по своите цели и стратегически мащаби.

Но нека се върнем към конкретните предложения на г-н Паси във въпросната статия. В нея той предлага с подчертано саркастичен хумор как да бъде решена съдбата на паметника на Съветската армия в София. Известно е, че този проблем вълнува не от вчера нашата общественост. Надявам се, че той ще намери своето решение в близко бъдеще.

Не се съмнявам, че дълбочината на въпросното „отверстие“ от 44 м, в което да бъде спуснат паметника е точно изчислена, тъй като г-н Паси е професионален математик. Заразен обаче от неговата фантазия аз си позволявам да предложа дълбочината на „черната дупка“ да се увеличи с още 1 м, за да изчезне и шмайзерът от върха на монумента.

На негово място, на специална платформа да се постави знаменитото Трабантче, с което г-н Паси разхождаше по улиците на София М. Вьорнер – ген. секретар на НАТО. По този начин в младото поколение няма да остане никакво съмнение за историческата роля на това Трабантче за приемането на Р. България в НАТО! Приносът на бившия президент П. Стоянов и Н. В. Саксобурготски с техните дипломатически усилия и лични срещи са незначителни!?

Що се отнася до „вероломното нахлуване“ на Съветската армия през септември 1944 г. в България, нещата от военна гледна точка са пределно ясни.

Ние сме сателити на Германия, т. е. противници на СССР. Много важно е г-н Паси да информира младото поколение имало ли е човешки жертви от това „нахлуване“ и колко са те. На положителните и отрицателни емоции, свързани с това „нахлуване“ няма да се спирам.

Длъжен съм обаче да напомня на г-н Паси, че 1-2 години преди това по същите причини като сателит на Германия, във въздушното пространство на България нахлуха американски бомбардировачи. Разрушени бяха стотици сгради, загинали 1243 души, ранени – 1355. За това „нахлуване“, както и за героичния подвиг на кап. Списаревски срещу огромните „въздушни крепости“ г-н Паси не обелва нито дума. На тези трагични събития аз съм жив свидетел, докато г-н Паси е бил на доста години от деня на своето раждане.

Но неговите фантазии не спират дотук. Той предлага на 4-те ъгъла на Княжевската градина да се изградят две композиции, посветени на деянията на Червената армия в Унгария 1956 г. и в Чехословакия – 1968 г. За негово сведение такива композиции отдавна са изградени. Тяхното място е там, където трябва да бъдат, а не тук в София, за което г-н Паси предлага да се открие конкурс!? Ако станем съпричастни с неговата логика и фантазия, такива мемориали могат да се изградят на много места по света – във Виетнам, Ирак, Либия, столицата на Сърбия – Белград и др.

Моето отношение към агресията на Путин (не на руския народ) в Украйна е категорично отрицателно!

Жертвите, материалните щети и страданията на хиляди хора не оправдават мотивите за това „нахлуване“, каквито и да са те! Мащабите на това „събитие“ променя съдбата и на изтъкнати личности в науката, изкуството, културата и спорта. По въпроса за голямата мечта на г-н Паси да се преправят имената на улици в София и на други места в страната, нека му припомним, че българският народ е признателен и почита паметта на всички приятели на България. Ярко доказателство за това са улиците Позитано, Леге, В. Юго, Бъкстон, и др.

Известен е и протестът на В. Юго срещу клането в Батак и другите жертви на Априлското въстание. Същата признателност е изразена и към известни руски дипломати и политици – Дондуков, Паренсов, Аксаков. Не можем да приемем, че от нашето съзнание трябва да бъдат изтрити имената на генералите Гурко и Столетов, които народният поет Иван Вазов е обезсмъртил в своите стихове за опълченците на Шипка.

За наша радост те все още се намират в учебниците по литература в училищата. В сферата на литературата и операта г-н Паси също лансира оригинални идеи. Някои от тях могат да бъдат решени за много кратко време. Достатъчно е Министерството на културата да свали от сцените „Женитба“ и „Три сестри“ и така имената на Гогол и Чехов ще изчезнат от нашето съзнание и всичко ще бъде о кей.

Възможно ли е това? Може би да!

Не случайно Айнщайн е казал, че вселената и човешката глупост са безкрайни. Ако името на селския герой Иван Сусанин от едноименната опера на Глинка дразни г-н Паси, доста странно е неговото предложение то да бъде заменено с това на един придворен шут, какъвто е Риголето от едноименната опера на Верди. При един по-широк поглед върху неговото творчество той можеше да им предложи „Ломбардци“, една от ранните опери на „маестрото на италианската революция“, която се превръща в знаме на италианците в борбата им за свобода.

Но предложенията на г-н Паси не свършват дотук. Трудно е да си представим как към бул. „Сахаров“ може да се прибави и площад „Магнитски“. Да не говорим за улици с имената на далечните Аляска, Калифорния и др. Що се отнася до Антарктида и о-в Ливингстън, там нашите полярници начело с проф. Хр. Пимпирев отдавна са развели българското знаме и вече са кръстили с български имена няколко значими обекта. В тази статия аз не оспорвам приносите на г-н Паси като бивш министър на външните работи за нашето членство в НАТО, както и за други постижения на нашата външна политика.

Изразявам своето несъгласие с неговия саркастичен стил и подчертано манипулативния му подход, с които интерпретира безспорни исторически факти и събития – някои силно хиперболизирани, а други – съзнателно пропуснати. „Истинската оценка за човека се състои в това, в каква степен и в какъв смисъл той може да се освободи от собственото АЗ“. Айнщайн.

P.S. Авторът на статията никога не е членувал в политически партии, а само в научни институции у нас и в чужбина.

Източник в-к „Труд

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

It is main inner container footer text